Депресия



Отлагам този пост вече две години. Честно казано са повече, но да се оправдая защо блога ми вече не е активен....
Отлагах този пост, защото исках да е дълъг, обяснителен, полезен...да съм по-добре и да мога да помогна на някой друг. 
Не съм по-добре, даже напротив, точно за това осъзнах, че едва ли някога ще има този дълъг поучителен пост за моята депресия и как я преборих. За това реших да се обърна към вас за помощ. Знам че сме не малко и всеки има нужда от подкрепа, някой да му каже "Браво", че е могъл да стане от леглото си днес, че е излязъл, че е жив...
Ако още някой чете този блог и следи страниците ми - бутайте ме, ръчкайте ме за постове, снимки, общи приказки, защото напоследък все по-често ми трябва стимул за да стана от леглото и да си нарисувам вежди.
Нека говорим, че е Ок да не си ОК. Нека не си казваме - "Стегни се!", "Лигавиш се", "Нищо ти няма, само мрънкаш"...Говорих с още няколко блогърки/влогърки/инфлуенсъри/накратко - хора, които също искат да дадат публичност на трудностите, които срещат с психичното си здраве, но не знаят как да го направят. 
Та започвам с - Не съм добре, но искам да бъда!
Страдам от наследствена депресия, първият ми опит за самоубийство беше когато бях на 10 години. Нагълтах се с успокоителните, които ми бяха предписани за паническото ми разстройство. 
През последните години живея единствено и само за дъщеря си, но колкото и да се старая не съм на 100%, понякога не съм и 10%...Кучетата ми много помогнаха - всекидневните разходки 2-3 пъти на ден, новите запознанства и като цяло любовта им помагат. Но пък влязох в зона на комфорт и рутина - върша точно толкова, колкото трябва, функционирам и толкова...Заради депресията си пропуснах много възможности, загубих приятелства, попаднах и на кофти хора, които я използваха срещу мен и ме манипулираха...
Много пъти исках да започна отново да се занимавам с блога, нищо че е демоде, но гласът в главата ми веднага ми помагаше да се откажа: Никой вече не чете блогове, на кой му пука за дрехи и гримчета, не си добра, не си интересна, твърде стара/дебела/скучна, умираш отвътре, ама ще ми пишеш и снимаш лакчета…  Имам над 7000 снимки на неща, които отлагам да кача, но не трия, не съм отваряла й-мейла си от година....
Липсва ми социалният аспект от блогването и цялостното присъствие в социалните мрежи (и среди като цяло), да се чувствам полезна дори да е за тъпо нещо като това да препоръчам спирала за очи на някой. 
Това е моята първа крачка. Ще се опитам да съм по-активна, няма да крия когато не съм Ок, ще поствам дори в дните, които най-голямото ми постижение е да стана от леглото. Надявам се и този пост да помогне на някой, освен на мен самата. Надявам се и вие да се включите към мен. Първата крачка е най-важна.
#FuckDepression #FuckAnxiety #ЩеСеСправя



13 коментара

  1. Браво, нека първата крачка бъде този блог.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз те чета! И много други хора, убедена съм! Горе главата!!!

    ОтговорИзтриване
  3. Пълен респект за изключителната смелост, да признаеш че се нуждаеш от помощ e много важна първа стъпка, с която вдъхновяваш и помагаш на много хора, които още не са успели да я предприемат, затова поздравления и дано да успееш да превърнеш тази болка в сила, продължавай да се бориш!

    ОтговорИзтриване
  4. И аз чета и се радвам, че още има блогъри, липсват ми иначе... Няма да се даваш, животът е горе-долу(-горе), егото да си гледа работата ;)

    ОтговорИзтриване
  5. Винаги си ме радвала! Още живеех в Плевен и те следях в ask.fm. Помня когато те видях на живо в Next tv и ме беше срам да се представя, защото беше мееега яка. Всеки гние отвътре. За нещоо. За някого. Заради някого. Не ве предавай, Деси. Just don't. <3

    ОтговорИзтриване
  6. Познато състояние (до голяма степен).. Уви, не мога да ти дам кой знае какъв съвет, освен..просто прави това, което искаш, без значение дали ти се струва демоде, безсмислено, тъпо и т.н. И аз отсъствах от блог пространството около 10 месеца по същата причина. Дори споделих по-голяма част от нея в блога си наскоро. Дори и да са малко тези, които ме следят, дори и да са много, аз пиша заради себе си основно. Това е един от начините ми на себеизразяване. Много е лесно просто да се откажем от всичко, от живота. Трудното е да го живеем, пък дори и да не е на 100% както ни се иска. Стъпка по стъпка, все някога ще стигнем до целта, но ако се откажем да вървим, то тогава сме обречени да сме "stuck in a loop". А и в крайна сметка, живота е да съществуваме - да се събуждаме всеки ден, да можем да поемем глътка въздух, да можем да се насладим на красивите гледки..никой не е казал, че е задължително всеки от нас да направи нещо историческо.

    Toni's Beauty Nook

    ОтговорИзтриване
  7. Депресията може и да ни е приятел. Аз поне така започвам да гледам на това мое състояние и причината е, че започнах да ходя на психотерапевт. Вече над 2 години, в които епизодите на самонараняване чрез преяждане и автоагресия намаляха. И силно го препоръчвам - да потърсиш помощ отвън, професионална, е много трудно, но и безценно като резултат.
    Успех от мен!

    ОтговорИзтриване
  8. Чела съм преди, ще чета и пак, колкото и да е демоде. А твоят блог винаги е бил някак леко по-различен, не най-типичния бюти блог. Така че пиши, има кой да чете. Дори за да кажеш как си станала от леглото. И адмирации за публикацията, от личен опит знам колко трудно се говори за психични и емоционални проблеми, макар моите да са в леко друга посока.

    ОтговорИзтриване
  9. Знаеш ли, не те познавам, но четях блога ти в активното му време. Обаче искам да ти разкажа за една случка с теб. Преди няколко години беше, може би две, търсех авточасти, обаждах се в този, в онзи магазин и накрая открих това, което търся в едно малко магазинче в Редута. Обадих се да ми пазят нещото и че идвам, и след половин час бях там. Вътре младият мъж, който продаваше нещата беше странен интересен човек. Различен. Целият в татуси, с интересна брада, дълга коса, черна тениска... и много любезен. На стената имаше календар от 2015 година, мисля че месецът беше май и на картинката за май беше ти. Не се сдържах и го попитах: познавате ли я? Аз съм почитател на блога ѝ. Той каза че не те познава, но откакто е видял тази твоя снимка, ти си му любимка и е щастлив да те вижда всеки ден. Нищо, че бяха минали две години от тогава, за него времето беше спряло през май 2015 година, така каза, защото тогава те е видял. Стана ми много мило и интересно, нищо че не познавах нито теб, нито него и си помислих, че това е един човек, който никога може би няма да се запознае с теб (ти ми изглеждаше недостижима за човек като него тогава), но той те искаше в живота си с твоята красота, която намираше за съвършена и искаше да вижда всеки ден. Чудех се тогава дали някога ще мога лично да ти разкажа за това и не съм преставала да си спомням от време на време тази случка, защото се впечатлих наистина. Така че, утре се събуди с мисълта, че ти за един човек си радостта да те вижда всеки един ден от месец май 2015 година насам. Че всеки е радост за някого и има смисъл да се събужда сутрин! Знам какво е депресията, не от личен опит, но с човек, който ми е много, много, ужасно много скъп. Аз съм го държала в ръцете си, аз съм му обещавала, че всичко ще се оправи, аз се борих той да се оправи и той е добре. Вярвам, че до теб има хора, които те обичат и които ще ти помогнат, но ако искаш и аз мога да ти разкажа колко трудно беше, но как се справихме заедно. Всеки миг си заслужава! Винаги вярвай, знай, че има поне един човек на този свят, за когото ти си важна, дори за когото ти си всичко и той е щастлив да вижда лицето ти всеки ден. Малко е нестройно това, което ти пиша, но просто прочетох и признанието ти ме развълнува. Разбрах, че сега е моментът да ти разкажа за онази случка. Прегръщам те! Ще се справиш! <3

    ОтговорИзтриване
  10. Ние сме тук, така че БЪДИ и ти :)

    ОтговорИзтриване
  11. Аз от години следя блога ти и много ще се радвам да го видя възроден! I feel your pain. С теб сме, не си сама! #FuckDepression #FuckAnxiety #ЩеСеСправя - тези три хаштага ми говорят на дълбоко ниво. Прегръдки от мен и адмирации за поста. Хубаво е човек да знае, че не е сам в тези си мисли и има други, които се чувстват по същия начин. <3 <3 <3

    ОтговорИзтриване